Гласове

Разпъната от нежностите грозни
на своите – завита в тегоба,
задавена в лъжите им помпозни,
„умирам” пак в поредната борба.


Едва поемам въздух днес от злоба
към тези мръсни, глупави игри,
отровена, сама – вампирска коба
ме дебне сляпо в нощите добри.


Не виждам изход, пропадам във нищо,
обагрено от черни суети,
и тъй студено е в това огнище,
със зейнали, към ада, две врати.

...
От някъде ме викат гласовете
на хората - от техните затвори,
избягали, поели световете,
на обич друга и светли простори.



(24.10.2009 г.)





 _________________________
изображение:  indenvar1266.blog.bg