понеделник, 28 септември 2015 г.

Само

Artist:"Ansonlu" stock photos and images













Живееш, мислиш и предричаш
когато другите във теб
дълбаят лакомо, приличаш на меча дупка сред вертеп. И кой да скриеш там - не знаеш, и кой ще сплашиш - също ти, не можеш сам да разгадаеш, защото зеят празноти в сърцата ни - различни странности, а в дните ни - едно и също - разбиваш ледници с главата си и бъркаш с кървавите пръсти където никой друг не може да види и с едно око и ставаш толкова заможен, а всъщност - само по сако яката му - и тя съшита от вяра, съвест и звезди които нощем те препитват за изораните бразди защото Господ тебе даде, да ходиш в тях и да грешиш, за твойта смелост ти въздаде, а егото боли - крещиш... защото сам, със два юмрука, застанал си срещу света и всичко се тресе и пука, а някой вика през плета и търси лек, и търси обич, ти имаш ли да му дадеш? - не иска в него ти да ровиш, а само остани Човек.
© 
Агапея Полис
28 септември 2015 г.

неделя, 19 юли 2015 г.

На гости при рибите

/малка приказка за големи фотографи/
Отишъл един човек в морето, на гости при рибите и те го попитали: - За добро ли си дошъл или за зло? - За добро!, - отговорил човекът, но докато го зяпали в захлас, извадил един непознат и странен, за тях, предмет.
- А това за какво ти е? - пак питали те. - Това се нарича фотоапарат и сега ще ви направя снимки за спомен. Рибките се зарадвали много и заплували близо до обектива. Всичките били от красиви, по-красиви и толкова различни. Когато гостът приключил, тръгнал да си ходи, но изведнъж чул друг - далеч по-плътен глас. - Хей, къде отиваш, мен не си снимал още?! - Водолазът се обърнал и що да види - Акулата. Доста се уплашил, но не посмял да си тръгне без да я фотографира, за да не я разсърди. Царицата се обръщала на всички страни и в различни пози. Искала да излезе най-добре. Нали била най-голяма и най-важна. Накрая мъжът се усмихнал почти недоловимо и забързал: - Е, хайде, беше ми толкова приятно, че дойдох тук да ви видя, но сега трябва да си вървя. - Чакай, чакай, викнала акулата, още не си свършил! - Как да не съм, нали ти направих цяла фотосесия? - Не, не - казала грамаданската риба - Когато моите приятелки дойдат при вас на гости, вие не ги пускате, а ги снимате и отвътре! И отворила уста. 19 юли 2015г., гр. Сфия –––––––––––––––––––––––– снимка: www.wallpaperhi.com



петък, 8 май 2015 г.

За идните ни дни




Разбивам ъглите на мрака
с очи горящи, поглед строг,
една красива птица чака
да кацне на замлъкнал рог.

Разказвам приказките стари
на нов и незабравен глас
два паяка плетат кошмари,
в далечината чувам бас...

Разплитам идните легенди,
съшивам дрехите със тях -
за Българските дни, ефенди,
които с вяра в Бог видях.
                                                               Натиснете върху изображението, за да ви-                                                  дите пълния му размер. Източник: www.eitaka.com 

Ⓒ 
Агапея Полис 

понеделник, 27 април 2015 г.

Лалени триредия

Тези две седмици се озовах в постоянно лалено настроение. Затова реших да го споделя и с всички вас:
 

 
    * * *
    вятър
    от балкона гледам
    лалетата


    * * *
    снимам
    до разсада с марули -
    лалета


    * * *
    градинар
    единадесет лалета
    под липата 







* * *
улица
кучето пази
лалетата








    * * *
    лалета
    само листата и вазата
    свежи

    * * *
    картина 
    градината пълна
    с лалета

   © Агапея Полис

неделя, 12 април 2015 г.

Христос възкръсна!

Христос възкръсна! Преди 2015г. Първо се изложи на смърт, на кръст, за да разпъне и победи моя и твоя грях, понесе всички, подигравки, хули, удари и рани, за да имаме сила и изцеление, чрез Неговата свята кръв. Сега за нас остава само да повярваме и да Го следваме, за да придобием вечен живот и да изпълним Божия план за дните ни на Земята. Бъдете благословени и на всички желая да откриете Господ, като свой Бог и тези думи да станат реалност за вас!

Послепис: Яйцата, които ще видите боядисах не от религиозни, а единствено от естетически и творчески подбуди.









петък, 20 февруари 2015 г.

Жажда

Един намокрен поглед тича,
след изсушената роса,
душата ѝ нагоре срича
и вее буйната коса
срещу лъчите изморени
да шарят пак по пътя
най-бедните сърца, презрени
за хляба дето бъхтят.

Смокинята отново капе,
превива своята снага,
девойката уста прехапа
в мечтата крехка за снега,
по който с момъка щастливи
едничка жажда да стопят
и своите очи игриви
един у друг да утолят.

Агапея Полис

сряда, 28 януари 2015 г.

Хайку - коктейли

Днес сме на вълна хайку-коктейли. :) Ето и два от любимите ми:


***
жега
в издълбания ананас
сипвам грейп

***
поезия
гътки мента с тоник
в галерията

Панорамен пейзаж.

Фотографията е друга моя страст на ниво хоби. Тук ще видите първия ми плах опит за панорамна снимка - пейзаж. За да видите избражението в цял размер кликнете върху нея.





© Всички права запазени. Споделяне само от блога.