Две души стоят отлъчени
в непозната суета
и мълчат - не са измъчени -
всеизмерна тишина
ги разкъсва, после хвърля
в бездната на разума.
Пари там и някак чудно е,
че потъват в лудостта
на ферман от чувства святи -
искрени, но в страх изляти,
лутащи се в ореол.
Танцът им е лек и нежен
и какво, че вътре реже -
нова болка - сякаш нужна
да разпръсне рутината
на деня
и "слепотата".
Дишат плахо и учудени:
Те ли са...
или са влюбени?
/февруари 2001г./
Поздравления за постигнатото внушение!
ОтговорИзтриванеПризнателна съм за възможността да споделя своя вътрешен свят с толкова изискана аудитория!
ОтговорИзтриване