неделя, 6 февруари 2011 г.
Бягство
Тъй красива, изящна и бяла,
тя застана на лунния праг
и съблече сърцето си - вяла,
но остави тъгата за враг.
Всичко друго по детски прогони,
да запали лъжата успя.
Без дори сълза да отрони,
нежна песен на злото изпя.
Лека нощ!- тя с ирония каза
на нахалните - черните дни,
със усмивка ги хвърли във "джаза" -
там чаровно страхът ù изгни.
Вече силна, с вълшебна тояга,
взе любимите - с чисто сърце.
Впрегна се с луната и... избяга
във мечтите, к′ат живо перце.
07.03.2010г.
__________________
изображение: 4.bp.blogspot.com
Абонамент за:
Коментари за публикацията
(
Atom
)
Няма коментари :
Публикуване на коментар