събота, 7 май 2016 г.

Надежда



















Това е моята надежда 
не ще да тръгне и напук
назад не иска да поглежда
изскача изведнъж - без звук.

Стои между света и Рая
тя крачи смело и отпред
остава горда във безкрая
и гледа устремно навред.

И после шепне ми, че има
навсякъде от нея още
че в проза, хайку или рима
се чувала далече нощем

Във сънища мечти и фрази
била сюжет за разказ дълъг
в любови, също и омрази
долита нежно - като гълъб

Притичва даже там, където
от нея нямало и нужда,
за да погали, тя, детето
разплакано от майка чужда.

Изниква и дори, когато
изгубено е всичко вече,
разсмива се и най-зъбато
прогонва, тя, страхът навлечен.

Намята мантията лека
разхвърлила косата дива,
обува токчета и ето
със всеки дъх се лесно слива.

Стои между човек и Бога
тя крачи смело и отпред
остава горда, без тревога
и гледа устремно навред.

Това е моята надежда
играе тук във мен напук
назад не иска да поглеждам
и вяра в мен роди без звук.

© Агапея Полис
/1 май 2016 г./

понеделник, 25 април 2016 г.

Различни














Различни светове сме с теб,
макар да сме в един и същи -
ти търсиш славата навред,
а аз да съм отново вкъщи.

За теб е важно да отстреляш
на любовта последен взор,
безскруполно дори разделяш
и хора слагаш във затвор.

А аз със тази съща смелост
се боря до последен дъх
за капка вяра, ум и зрелост
над тежки мисли взимам връх.

Не давам даже да припари
ехиден поглед, злобна дума
до истината дето пари
в сърцето, изгорила чума.

Защото мойто е кат твойто,
и то ще плаче тихо днес,
но ще излезе прав, тоз който,
на прошката даде превес.

Ще победи отново само тоз
от двама ни, в когото има
освен човек и виртуоз
от слабостта да прави сила.

Различни светове сме с теб,
макар да сме в един и същи
и теб те търси Бог навред
със своя Дух да те покръсти.

© Агапея Полис
/февруари 2016г./

Снимка: VBOX7

понеделник, 8 февруари 2016 г.

А там до нас













Понякога се случва да сме малки 
да идем бързо у дома
да вземем своите писалки
и да надникнем във ума.

А там какво ли мили мои няма
в глухарче топче ще съзреш
с разчорлени коси и баба
не може никого да спре.

Прескачаме дувари, пеем песни
на дама скачаме със теб
уроците са някак лесни
а във дворовете - вертеп.

Едва насмогваме да пишем равно
мастилото ще свърши пак,
а нищо не минава бавно
препускат дните кат глупак.

Събиреме по път и куп въпроси
и търсим как да разберем - 
защо сме тук, какво ли носим;
защо го пълним тоз корем?

Защо сме се родили точно ние?
Защо различни сме и пак
една едничка обич вие
и съвестта ни пита как - 

от толкоз болки раните си пазим
и сърдим се един на друг;
живота си нелепо газим;
изравяме душата с плуг...?

А там до нас - седи и тихо гледа,
Невидим, с белези в ръце;
със семки пълни слънчогледа
и чака нашето сърце.

© Агапея Полис
Януари 2016г., снимка от:  Thinkstock/Guliver

понеделник, 28 септември 2015 г.

Само

Artist:"Ansonlu" stock photos and images













Живееш, мислиш и предричаш
когато другите във теб
дълбаят лакомо, приличаш на меча дупка сред вертеп. И кой да скриеш там - не знаеш, и кой ще сплашиш - също ти, не можеш сам да разгадаеш, защото зеят празноти в сърцата ни - различни странности, а в дните ни - едно и също - разбиваш ледници с главата си и бъркаш с кървавите пръсти където никой друг не може да види и с едно око и ставаш толкова заможен, а всъщност - само по сако яката му - и тя съшита от вяра, съвест и звезди които нощем те препитват за изораните бразди защото Господ тебе даде, да ходиш в тях и да грешиш, за твойта смелост ти въздаде, а егото боли - крещиш... защото сам, със два юмрука, застанал си срещу света и всичко се тресе и пука, а някой вика през плета и търси лек, и търси обич, ти имаш ли да му дадеш? - не иска в него ти да ровиш, а само остани Човек.
© 
Агапея Полис
28 септември 2015 г.

неделя, 19 юли 2015 г.

На гости при рибите

/малка приказка за големи фотографи/
Отишъл един човек в морето, на гости при рибите и те го попитали: - За добро ли си дошъл или за зло? - За добро!, - отговорил човекът, но докато го зяпали в захлас, извадил един непознат и странен, за тях, предмет.
- А това за какво ти е? - пак питали те. - Това се нарича фотоапарат и сега ще ви направя снимки за спомен. Рибките се зарадвали много и заплували близо до обектива. Всичките били от красиви, по-красиви и толкова различни. Когато гостът приключил, тръгнал да си ходи, но изведнъж чул друг - далеч по-плътен глас. - Хей, къде отиваш, мен не си снимал още?! - Водолазът се обърнал и що да види - Акулата. Доста се уплашил, но не посмял да си тръгне без да я фотографира, за да не я разсърди. Царицата се обръщала на всички страни и в различни пози. Искала да излезе най-добре. Нали била най-голяма и най-важна. Накрая мъжът се усмихнал почти недоловимо и забързал: - Е, хайде, беше ми толкова приятно, че дойдох тук да ви видя, но сега трябва да си вървя. - Чакай, чакай, викнала акулата, още не си свършил! - Как да не съм, нали ти направих цяла фотосесия? - Не, не - казала грамаданската риба - Когато моите приятелки дойдат при вас на гости, вие не ги пускате, а ги снимате и отвътре! И отворила уста. 19 юли 2015г., гр. Сфия –––––––––––––––––––––––– снимка: www.wallpaperhi.com



петък, 8 май 2015 г.

За идните ни дни




Разбивам ъглите на мрака
с очи горящи, поглед строг,
една красива птица чака
да кацне на замлъкнал рог.

Разказвам приказките стари
на нов и незабравен глас
два паяка плетат кошмари,
в далечината чувам бас...

Разплитам идните легенди,
съшивам дрехите със тях -
за Българските дни, ефенди,
които с вяра в Бог видях.
                                                               Натиснете върху изображението, за да ви-                                                  дите пълния му размер. Източник: www.eitaka.com 

Ⓒ 
Агапея Полис 

понеделник, 27 април 2015 г.

Лалени триредия

Тези две седмици се озовах в постоянно лалено настроение. Затова реших да го споделя и с всички вас:
 

 
    * * *
    вятър
    от балкона гледам
    лалетата


    * * *
    снимам
    до разсада с марули -
    лалета


    * * *
    градинар
    единадесет лалета
    под липата 







* * *
улица
кучето пази
лалетата








    * * *
    лалета
    само листата и вазата
    свежи

    * * *
    картина 
    градината пълна
    с лалета

   © Агапея Полис