понеделник, 15 май 2017 г.

Две сълзи








Отварям смешните прозорци със разкривените лица, тъга излива се на порции, на пътя срещат се сърца. Едното свило се в черупката на своя стар свещен рефрен, наднича другото от дупката с изцъклен поглед, замъглен. Опитват се да кажат нещо, но във копнежа се прекъсват; звучат и двете много вещо и куп илюзии разкъсват. И после две сълзи потеглят към нови, чудни светове, остават истини - притеглят човеци счупени на две.
© Агапея Полис снимка: Роуз-Лин Фишър

сряда, 3 май 2017 г.

Номинация в образователен конкурс за диалог

Съвсем непретенциозно искам да съобщя, че при номинация на моя творба в конкурс за диалог, тя попадна измежду най-добрите. Как се случи е описано в самото изображение. А това(в линка оцветен с оранжево) е и самият диалог Желания, който вече е поместен във второто издание на списание "Мечта за книга" на издателство "Буквите".




Поздави,
Агапея Полис

четвъртък, 6 април 2017 г.

Фото хайга 6 април 2017

За да видите хайгата в по-голям размер кликнете върху снимката.

събота, 24 декември 2016 г.

Изгубих ли ви?














Разбърках ли ви мислите,
нарязах ли парчета
и търсите ли смислите,
притичват ли зверчета?

Строших ли тъмни чувства
бучи ли ви в главите
и губим ли изкуството
да бъдем кат орлите?

Нагазих ли в омразата,
която толкоз крихте;
каква сега е фазата;
какво ли изгасихте?

Ще дойде ли и светлото;
Ще бъдете ли смели
да срещнете ответното
в греха обезумели?

Да вкусите покварата
е толкоз, толкоз лесно
но после и попарата
не е съвсем словесна.

Изгубих ли ви някъде
в говорене на истини -
пред прага и навсякъде
е вашето пречистване.

Вий само потърсете.

© Агапея Полис

сряда, 12 октомври 2016 г.

Есенно
















Цигулки потрепват на моя балкон, 

листата - различни и свирят
със шарени тонове птичия стон
на южните склонове дирят.


А него го няма, едничка мечта
изплува със облаци сиви
и слънцето тича, на Господ речта
да хване с дъгата красива.

Че после ще трябва набързо да спре

в картина със щрихи на вечност,
да грейне в сърцето на някой зевзек 

и бавно да стане човечност.

Листата потрепват на моя балкон
цигулки китарено свирят,
със шарени тонове, птичия стон
във живия дъжд се излива. 


© Агапея Полис
по картина на Alex Howitt

събота, 7 май 2016 г.

Надежда



















Това е моята надежда 
не ще да тръгне и напук
назад не иска да поглежда
изскача изведнъж - без звук.

Стои между света и Рая
тя крачи смело и отпред
остава горда във безкрая
и гледа устремно навред.

И после шепне ми, че има
навсякъде от нея още
че в проза, хайку или рима
се чувала далече нощем

Във сънища мечти и фрази
била сюжет за разказ дълъг
в любови, също и омрази
долита нежно - като гълъб

Притичва даже там, където
от нея нямало и нужда,
за да погали, тя, детето
разплакано от майка чужда.

Изниква и дори, когато
изгубено е всичко вече,
разсмива се и най-зъбато
прогонва, тя, страхът навлечен.

Намята мантията лека
разхвърлила косата дива,
обува токчета и ето
със всеки дъх се лесно слива.

Стои между човек и Бога
тя крачи смело и отпред
остава горда, без тревога
и гледа устремно навред.

Това е моята надежда
играе тук във мен напук
назад не иска да поглеждам
и вяра в мен роди без звук.

© Агапея Полис
/1 май 2016 г./

понеделник, 25 април 2016 г.

Различни














Различни светове сме с теб,
макар да сме в един и същи -
ти търсиш славата навред,
а аз да съм отново вкъщи.

За теб е важно да отстреляш
на любовта последен взор,
безскруполно дори разделяш
и хора слагаш във затвор.

А аз със тази съща смелост
се боря до последен дъх
за капка вяра, ум и зрелост
над тежки мисли взимам връх.

Не давам даже да припари
ехиден поглед, злобна дума
до истината дето пари
в сърцето, изгорила чума.

Защото мойто е кат твойто,
и то ще плаче тихо днес,
но ще излезе прав, тоз който,
на прошката даде превес.

Ще победи отново само тоз
от двама ни, в когото има
освен човек и виртуоз
от слабостта да прави сила.

Различни светове сме с теб,
макар да сме в един и същи
и теб те търси Бог навред
със своя Дух да те покръсти.

© Агапея Полис
/февруари 2016г./

Снимка: VBOX7