понеделник, 14 февруари 2011 г.
Вино
Кaк жадувам да пия от виното
с аромата на твойте мечти
и да легна, завита във синьото
на небесните люлки – почти
омагьосана
Да прегърна поредното сбогом,
кат живителна сила у мен
и да зная, че нежно е словото,
напоило последния ден
и въпросите.
Обладана, да губя от злобата,
прекроила човека във враг,
да съсипя игриво отровата
и да чакам пред белия праг
на съвестта.
Ще открия зелени следи,
сътворени от твоята радост,
осенила живота преди
и потъпкала с истинска ярост
глупостта.
Претворена ще чакам властта,
изгорила досадните грешки
в мирото, в копнежа, в милостта,
преоблечена в огнени дрешки -
озарена.
Кaк жадувам да пия от виното
с аромата на твоите дни
и да легна, обречена в синьото,
в „лудостта” на твойте очи -
притаена.
/декември 2008г/
–––––––––––––––––––––––––––––
изображение: fc03.deviantart.com
Абонамент за:
Коментари за публикацията
(
Atom
)
Няма коментари :
Публикуване на коментар