Снимка

 

Една жена

/вдъхновение по снимка/ 

   
Една жена лежи -
на плажа.
Сърцето и тъжи.
Бризът - влажен
и сиротен.

И няма шум и блясък,
рапаните са там,
изваяна от пясък
тя гасне в огън - сам,
самичка.

Една жена лежи  -
на плажа.
Небето и тежи.
Дъх - куражен
и гръмотен.

Внезапен летен крясък,
подскача и едвам
от вчерашния тласък,
тя, обич взима грам,
едничък.
 
Една жена лежи -   
на плажа.
Морето не тъжи.
Днес, паважът
е самотен!


/29 май 2011г./




––––––––––––––––––––
източник снимка: кафене.бг

Букви

Отивам да ви търся,
букви!

Изваяли си кът
в дъжда...
Оставени от дните
и самотни -
пак смели като плът
в ръжда.

Отивам да ви търся,
букви!

Объркани от нас -
заети,
да ровим в руините
клети
на собствената
суета.

Замаяни в лъжи -
проклети,
разпръснати във мерзост,
взети
за пажове на
слепота.

Съзирам ви сега -
разпети,
опазени с кинжали
свети
на Солунската
доброта.

Отивам да ви търся,
букви!

Направили си път
в пръстта,
прогонени от злите
неграмотни -
пак живи и отвъд
смъртта.


Отивам да ви търся, 
букви!



/22.05.2010г./

___________________________________
изображение: europakennenlernen.net 

Болка

Имах те - 
науж ме обичаше.
Слагах те
до мен и привличаше
сърцето ми - бе
усмихнато, дишаше
леко, но бе!

Сега не се противя
на мъката,
приятелски я тая
в разлъката –
няма как да я прекроя.
Разкъсани парчета
в мен те пазят
от лапите на гнева –
не мразя!

Да счупя ли огледалото
на спомените?
Да сложа ли на стъпалото
отровените
си мечти?

Ще събера тъжните дни
и нощите в сълзи при
онези с теб в албум.
Ще ми припомнят наум
лъжата на щастието,
готова кат причастието
на болката
да разделя нелепо.

Не искам да спя!
Отново боли –
себе си коря
и кърви,
не спира да къса
парче по парче –
значи те има,
като зверче
посред зима
намерило плячка - 
Значи си тук...?!
Нека ме мачка
тогава обидата, 
нали е Твоя.
Нежна е коридата
на думите ти – моя
е насладата, 
едва ми остана
под конвоя, 
от мисли одрана,
почти на колене,
но Не!

Понеже обичам,
ти също си в мен.
И пак те усещам,  
нали ме боли!


/2002г/




____________________
изображение: radalia.blog.bg

Думите

/двойнокуплетно стихотворение/














Те - думите,
литнали в пустоша птици,
окови трошат
във мойта душа.
Те - думите,
палят страстта като жрици,
как силно туптят,
когато греша.

Те - думите,
идват и бликат - лудеят,
когато трепти
безмерна любов.
Те - думите,
царствено искат, владеят,
когато кънти
лъжата от ров.

Те - думите,
дъждоцветни, разлистени,
задух пропъждат
настане ли зной.
Те - думите,
разпиляват със истини
злобата чужда,
излязла на бой.

Те - думите,
грейнали, чисти, тъй умно
прегради горят
и вяра крещи.
Те - думите,
скрили се в мене, тъй шумно,
проправят си път
към смели мечти.

Те - думите,
били са и пак ще бъдат
начало и край
на жив кръговрат.
Те - думите,
за всички дни ще ни съдят,
ще водят към рай -
дори посред ад.


14.05.2011г.






________________________ 
изображение:blogatstvo.com