Паяче - триредия

_____________________________

колаж: Агапея Полис, 23 октомври '14г.

Колко искам

Колко искам

Почерняха отново дуварите
и гъмжило от плач, суета,
колко искам да няма в тефтерите
тези дати с голяма тъга;

Колко искам да има в небето ни
само песен на птици, лъчи;
само радост, надежда в очите ни;
само вяра, но болка ечи...

Пак държавата сложи бесилото
на поредните хорица - взор
през сълзи и горчилка, возилото
тръгна пак към гроба - позор!

Таз държава, убиец наричаме
ти и аз, и милиони съдби
тя оплита, поне да обичаме
този дето насреща седи.

Ⓒ Агапея Полис, 
2 октомври 2014г, за #ГорниЛом

Животът

Бъдещето спи - източни форми

Отминалата събота бе ден за бъдещето. Заглавието на тази среща "Бъдещето спи", поставено от "Поетично кафене" само ни помогна да разлистим и покажем най-съкровените си мисли. Защото какво по-съкровено от бъдещето? То не може да се вмести в един сюжет, то е разнолико, колкото мечтите ни и ние очакваме не само много, а всичко от него. Ето защо реших, че най-добре му подхождат източните форми, които позволяват да вложиш повече с малко думи. С благодарност към Kafene.bg. и кафе-галерия "Антракт", които с артистичната си атмосфера допридадоха на нашето празнично и поетично настроение.

 Ето два от стиховете(сенрю), които представих:

***
буболечки
лазят по главата ми
мечти

***
градушка
по прозорците тропа
съдбата,

Във Fecebook албум, може да видите повече за настроението, а в публикацията на Kafene.bg, ще намерите още за тази изява и мислите ми по темата.

Пей сърце

Такава бе темата на  февруарското "Поетично кафене", от новата 2014г. В този блог пост ще ви издам с какъв текст участвах това издание.

Ето видеоклипа:
/Текстa може да видите и тук - в сайта на Kafene.bg./

Облачно времето, ама сърцето – пее. Питам го аз: Каква е таз песен, сърце? То не казва. Пее си. Отидох в кухнята да стопля водата, я за чай, я за друго. Изстисквам и лимончето. И сърцето ми намигва. Ослушвам се дали няма да рачи да издаде тайната. А дано, ама надали – подмина ме и сега. Изпих си всичкото като добро дете. Сърцето си тупти в такт с неговата песен, няма и намерение да споделя каквото и да било.

Хайде пак в стаята пред компютъра. Викам си, сигурно ако не го питам само ще си каже. Така само зор му давам. Отварям мейла, изтривам поредните няколко писма – спам, преглеждам нюзлетерите - нищо лично. Минавам към фейсбук и пресата. Моля – това не го правете у дома, особено в неделя или в единствения почивен ден – само и единствено политика. Статии, статии и всичките коя от коя по-черни. Ама какви да са? Скоро ще чукне следващото лято, а онези в парламата хал-хабер си нямат да си отиват, а народът им пее, пее и все една песен – оставка. Какво мислят тез персони да правят не знам. Ама да оставим лятото – още е зима или поне февруари, макар че навън си е същинска пролет. Пролет е и още как! Ама не е каква да е – а украинска! За разлика от нас у тях валя сняг. Много сняг валя и кръв тече. Хората излязоха от къщите си и вместо да мърморят и високоумстват колко им е зле, отидоха на Майдана. Там ядоха, там пиха, там спаха, там се събуждаха. Там живяха. И извикаха пролетта. И тя дойде. Сърцето пак намигна, този път, обаче и аз чух. Защото влязох в тона на песента – за Украйна:

Пей сърце, пей за Украйна -

за свободната нова земя,

пей за силата безкрайна,

пред която светът онемя.

Пей сърце, пей за Украйна -

стана пример за всички отвред

и победата е трайна

пренарежда световния ред.

Пей сърце, пей за Укарйна

и недей да заспиваш нощес,

че земята ти – незнайна

тъне във кал и тежък регрес.

Пей сърце, Пей за Украйна,

че България днес е наред,

да се вдигне - всеотдайно

наща пролет да цъфне навред.

Агапея Полис

23 февруари 2014г., София