вторник, 15 февруари 2011 г.
Баба
Баба пържи ми филийки,
с малки пресни яйчица,
бухти слагаме в чинийки,
с разни сладки нещица.
Баба прави сладка супа,
аз пък бъркам таратор.
Най-обичам да натрупа,
масата - да види зор.
Често вземам ѝ чушлета,
рибка, пиленце и хляб,
че да може да ошета
вкусни гозби до обяд.
А обича толкоз много,
баба, плодове, да хапва.
Никога не гледа строго,
никога не се натрапва.
И с усмивка сутрин става,
после прави си кафе,
новините наблюдава,
с него вестник си чете.
След обяда, за разходка,
миризмите тя си слага,
с другите говори кротко -
толкова е сладка, блага.
А каква била е баба -
палавница щура тя,
млада, хубава и слаба,
най-красивата мома...
Бабо мъдра и добричка,
Господ дни да ти даде.!
Само твоите очички
ме усмихват всеки ден.
/19.06.2009г./
Абонамент за:
Коментари за публикацията
(
Atom
)
Няма коментари :
Публикуване на коментар