* * *
Погледи стенат по витрината, отварят я - целувки на бедността.
Погледи стенат по витрината, отварят я - целувки на бедността.
Срамуват се, че ги има, че искат - сега. Извиняват се - на кого?
Причините - накацали по стенита на душите, като дневни прилепи.
Въпросите - висят по тавана на съзнанието, като мигащи крушки.
Отговорите - същите, къси съединения между живота и смъртта.
Укорите жилят ненадейно, като пчели без кошер, пълни с мед.
Надеждите - сови, викащи в сънищата. Вярата - оглушала, сама.
Парѝ - онези липсващи неща от приказните светове на богатите.
В панделки са увити единствено подаръците на желанията - чакат.
* * *
Погледи стенат по витрината. Лед. Гони ги. Сълзи на мислълта -
топлят. Не! - парят, разкъсват. Тръгват си - бавно. Остават - в мен.
/07. 02. 2011г./
___________________
изображение: dnes.bg
Напомнят гаврошовците на Смирненски, но се сблъскват с по-жестокия цинизъм на съвремието ни. Погледите говорят повече от устите. И нека ги има. За да не се (само)забравяме.
ОтговорИзтриванеФактът, че тези/от импресията/ преобладават над щастливите, между нас, наистина отрезвява. Незабравими са.
ОтговорИзтриване