неделя, 1 декември 2013 г.

Прости ни


Прости ни Господи,"Оставка!",-
със всичка сила ний крещим,
че няма капка предпоставка
за мир, че с гняв неизтощим

обръщаме до кръв земята
и пеем песни за преврат -
властта ни лесно се отмята
и гаври с всичко до разврат.


Прости, че не за красотата
четем и пишем ний сега,
че давят всичко в гнусотата,
че святост, обич и блага 


държавата ни днес потъпква
заключва с тежък белезник;
заменя наша с турска буква -
народът стана астматик -

не може вече дъх да вземе
отвред отровен с черен газ -
един се бори, други дреме,
правителството - във екстаз.

В Украйна всички вкупом стават
и бранят, искат кат един,
а наш’те тука се венчават
с лъжа до века, чак. Амин!

Прости, че гледат от небето
онези, славните чада,
как здраво хваща ни шубето -
в селата, даже и в града.


Прости, направи ни разлчни
свободна воля даде ти;
Прости на всички апатични
дари  им своите мечти.

И дай им, Господи да видят
коя е твойта свобода,
и който, Боже се обиди
в сърце му остави бразда 
 


със твойте думи, дай ушите,
да чуе онзи гневен вой -
между море и планините,
да чуе, той, народа свой.

Прости ни Господи, "Оставка!",-
със всичка сила ний крещим,
че няма капка предпоставка
за мир, че общество творим...

И иска ми се да го бъде
и зная, вярвам, чудно, аз,
че вече грозната прокуда
ще стига само лоша власт.

Оставката сега е близо
и който спи - да тръгва с нас,
че Божий гняв ще го прониже
за този тежък, глупав бяс.

Е, хайде стига! На площада! -
със Теб ще си говорим пак,
ще правим заедно блокада -
да махнем този похлупак.

Агапея Полис


01 декември 2013г., София
____________________________
снимка: Ранобудни студенти