Изкуството/болест/

Измачкани са мислите,
зад тях клечи страхът.
Прегазват ги често артистите,
имунизирани срещу греха
и хукват след някой гадател
да питат: „Ще има ли сцена,
накрая на злостния век?;
Непразна мисловна арена
на смахнат космичен зевзек
ли ще спонсорира театъра?”
Едва ли ще бие отбой,
срещу корифея на бездарието,
надут махмурлясал плейбой –
прохъркал, тъкмо, пледоарията,
оголваща светските страсти.
На власт е отдавна династията,
завзела свещеното място,
обявила за порок причастията -
със смях, на зрителската каста.
 
* * *
Изкуството е хвърлено във кома,
държавата се влачи поругана,
воним от нихилизъм - 
"Погрешна политика е избрана!"
А всъщност целият трагизъм
е болната ни съвест
и твърде много суета.

   
/19-20 октомври 2001г./ 



––––––––––––––––––––––––
снимка: kaldata.com/forums/