Агапея Полис - блог за лично творчество: поезия, проза и др.
За мен миналата седмица бе наситена със събития и те бяха с крайнo противоположен заряд. За тези със знак "-" няма да пиша, или поне не сега и тук, защото те се случват да ни направят по-силни, по любящи и да осмислим живота си. Тази сутрин ще кажа за едно хубаво. За него не разказвам само аз, тук са включени и другите три от участващите дами. То, както казват и те, е свързано с мечтите. Мисля си за съвършения промисъл, че никой от нас не може и не бива да живее, работи и твори сам. Всички ние сме създадени да бъдем заедно и да сбъдваме мечтите си, защото неминуемо, там някъде, докато помагаме на един от нас да сбъдне своите, на бял свят излизат и политат и нашите собствени, но отново не сами. Така, в петък - 18 януари, ние посетихме Трето помощно училище „Едуард Сеген”. Ето какво се случи там, през нашия поглед:
Когато мечтите оживяват
Весислава
/текстописец, сценарист и режисьор/
За един пишещ човек няма нищо по-важно от обратната връзка с
читателя. Дори и когато книгата все още не е факт. По една или друга причина,
моята книга за деца „Приключенията на Щур и Враби” - таласъмче и
пиленцето-момиче със стоманени нокти, но добро сърце, - все търпеше отлагане.
До скоро. До скоро, когато ми хрумна идеята, че може да бъде превърната в
пиеса. Същевременно Илияна Делева – съпреживяла историята на книгата ми от
самото ѝ написване, - ме запозна с възможността да гастролираме в различни училища.
Съвсем логично бе да започнем репетиции за пиесата заедно с Поликсения Ангелова
– друг човек, който заживя с историите на героите по същото време. На първия
прочит на писата дъщерята на Илияна – Десислава Латковска, - се присъедини към
нас и спонтанно реших, че тя може да играе ролята на мъдрата совичка
Аз-зная-всичко. Тя прие с готовност, предвид таланта ѝ на актриса, който
развива непрекъснато. За по-малко от месец бяхме ошлайфали текста и се озовахме
пред специалната публика от децата-възпитаници на Трето помощно училище „Едуард
Сеген”. Публика, която не просто наблюдаваше безучастно приключенията на героите,
а участваше с коментари. Едно от децата – Сашко, - ни изненада и спонтанно ни
каза стихотворение, за което бе възнаграден с аплодисменти. Накрая, всички ние
– актьори и публика, - танцувахме и се веселихме заедно, обещавайки си до нови
срещи. Ние всички БЛАГОДАРИМ!
Поликсения/в ролята на Щур/
Тази премиера
ме върна не само в училищните години, но като че ли и в реалния живот. Не бях
стъпвала в училище от наистина доста време, а животът ми върна именно
публиката, именно децата, които, както каза Весислава, реагираха на играта ни
дори насърчаващо – не само с коментари, но и със смях и отговори на задавани
въпроси. А да видиш как публиката и особено тази, реагира със смях е сигурен
индикатор, че е гледала с отворено сърце. Отворените сърца, от своя страна,
спонтанно се съединяват с нашите. Да – тези деца станаха част от нашата игра.
Убедена съм, че след време някои от тях ще отидат и по-далеч – ще поискат те
самите да бъдат част от някой спектакъл, което ще е най-красивото, а децата,
които имат други таланти, ще пазят в малките си душички този спомен дълго.
Екипността в това начинание, от своя страна, е другият важен фактор. Тук имахме
шанса да се познаваме, но смело мога да кажа, че пиесата отвори още нещо между
нас. Автор, сценарист и режисьор, Весислава Савова не просто ни ръководи в
играта на репетиции и сцена. Тя умее и съсвем вярно да поставя мост не само
между професионалното и човешкото, но и между нас като личности. Умелото
изваждане на талант съединява с
правилната насока за работа. С нея е лесно героят да заживее в теб и ти в него. Непрекъснатото ѝ поощряване
и верни корекции са жизнено важни за успеха на един герой, за успеха на една пиеса. Ила (Илияна Делева)
направи повече отколкото предполагах за своята Враби, но същевременно с това и
за моя Щур, за совичката и така, за пиесата. Нейното съпричастие ми помага
много. Аз-знай-всичко (совичката, изпълнена от дъщерята на Ила – Десислава Латковска),
пък, ме респектира и събуди моето възхищение с желанието си за професионална
игра и дисциплинираността си. С нея все
още не се познаваме дотам, но и това ще стане предполагам. Приятелското
гостоприемството на директора на училището и учителите ни даде идеи за нови
съвместни проекти и други контакти. Ето така стигнахме до тук, но обещавам –
няма да спрем!
Илияна
(пиленцето-момиче със стоманени нокти, но добро сърце – Враби)
За първи път гостувах на децата от Трето помощно училище
„Едуард Сеген” по молба на един от учителите там – Коста Костов през ноември
миналата година. Тогава направихме театрална работилница, в която разказахме
добре познатата приказка „Дядо вади ряпа”. Децата участваха активно, намирайки
подходящия реквизит, изпълняваха действията на героите и дори опитваха да се
включват с кратки познати реплики. Тогава им обещах, че ще се върна при тях с
нова приказка и нови преживявания.
Много съм щастлива, че Весислава прие идеята ми да играем
там сценка по текста и Приключенията на Щур и Враби. Трябваше да намерим още
актьори, да драматизираме подходяща част от приказните истории, да съберем и
сътворим костюми и реквизит. Първа се отзова Поли с предложението си да играе
Щур, естествено за мен оставаше да бъда Враби. (Е, какво, не ви ли приличам на
едно накокошинено пиле, което зад агресивната си визия и железни нокти крие
множество страхове?)
Започнахме. На първата репетиция с нас беше и Деси. Четем
текста, обсъждаме къде какво е подходящо да направим, къде е мястото на
музиката, засичаме време… Изведнъж Веси казва, че една сцена е твърде кратко,
дори и за моите специални приятели. Решаваме да има още една сцена – тази с
мъдрата совичка. Кой да я играе? Отговорът дойде от само себе си. Продължихме
до днес.
Чудесно е, че децата ни приеха с радост, че ни поканиха
отново да бъдем при тях и че разнообразихме трудните уроци с един по-различен
урок за приятелството.
Деси (мъдрата совичка
Аз-зная-всичко)
Веднага щом разбрах за книгата и за идеята да я превърнем в
пиеса бях много развълнувана и на драго сърце се съгласих да участвам. След
това започнахме с приготовленията за представлението и с идеите къде да го играем.
Отидохме в Трето помощно училище „Едуард Сеген”, за да
разкажем Приключенията на Щур и Враби на дечицата. Радвам се, че успяхме да
зарадваме по един магически приказен начин децата от това училище – накарахме
ги да се смеят от сърце, да скачат и играят с нас. Също така там открихме и
нови приятели.
За първи път бях в това училище, но и преди съм посещавала
домове за деца. Винаги ще помня начина, по който са ни посрещали, сияещите им
погледи и разтворените им за прегръдка ръце. Тези деца са толкова мили и добри,
те заслужават да бъдат щастливи и обичани. Ние се стараем да им дадем поне
малко радост и подкрепа, да им покажем, че в наше лице те могат да открият
приятели. С удоволствие ще отида отново
при тези прекрасни деца.
Още снимки от тази премиера може да видите ТУК. А сега - напред - към следващите представления! Ние с радост ще доведем тези цветни герои до всички вас, които искате.
