"Наше Височество": Очакванията

2010-05-22

Лоша ли е съдбата,  крив ли е светът, светли ли са дните, добри ли са хората и още много други въпроси. Как да си отговорим на всички тях? За всяко от твърденията, безспорно, можем да открием купища тези, сентенции  и материали, изписани от философи, психолози, учители и поети на всички времена. Но помагат ли ни? Как да ги приложим за себе си? Ежедневно се сблъскваме с множество проблеми от различно естество, които чакат своето разрешение.

Сутрин се събуждаме и обикновено първото, което искаме, независимо от сезона е слънчево и приятно време. И понякога е така, но нерядко вместо това, ако изобщо видим нещо, то това са капки по прозорците или играещ си с клоните на дърветата, силен вятър. За тях добре, но какво се случва с нашето настроение?

После, цялото ни същество се отправя към заветната чаша топло кафе, мляко или чай. В повечето от дните това е най-лесното, което можем да получим. Така е, но не и когато разкопават за поредната авария или някой е откраднал кабелите и целият квартал е останал без вода или ток. В случая най-привилегировани са онези, които посрещат даже утрото с чаша бира, водка, ракия или друго спиртно питие по избор. Но за съжаление и при тях съществува „фаталният" риск последното да е свършило.

Получили или не сутрешната си топла или алкохолна напитка се отправяме към своите служебни ангажименти, ако случайно междувременно не сме останали без работа. Тези от нас, които използват градски транспорт очакват тяхното превозно средство да се появи навреме. Те биха се радвали ако в него срещнат приветливи, изкъпани и добре ухаещи хора. Други се надяват колата им да е в ред и тази сутрин, но разбира се, в случай, че я намерят там където е била снощи. Изключение правят само, трудещите се в уюта на собствения си дом.

Така достигнали своето работно място, ние мислим, че денят ще протече по определен начин. Но в много случай програмата на нашите колеги, шефове или клиенти е леко различна  и ни организират неподозирани фиести, с които трябва да се справим в срок, за да не изгубим пари, имидж, рейтинг или позиция. С други думи на всички ни се налага да изпъляваме едно от най-трудните ни упражнения - съобразяването.  Като капак,  необходимото зло често не пропуска да ни се „усмихне" и с някой зациклил /излязъл тотално от строя компютър, друга машина, случайно изчезнал вдън земя инструмент/документ, а защо не и забравен ключ. Поради подобни причини ни се случва да пропуснем или закъснеем с обяда си, а може би да си тръгнем доста по-късно.

Но ето, че идва време да въздъхнем с облекчение, загърбили седмичния стрес. С удоволствие се отправяме към къщи, на разходка/гости с/при приятели или  имаме среща с любимия/любимата. В плановете ни, може би, влиза вечеря в ресторант, ако обаче не е препълнен или желаното ястие „го няма в момента". Искаме да отидем на интересен мач, театър или концерт, но хубавите места са свършили  - бели кахъри. Истинското приключение започва ако/когато някой от споменатата компания започне да проявява излишни капризи или да прави  неоснователни фасони. Още „по-интересно" се оказва когато само си говорим или споделяме и отсрещната страна, кой знае защо, ненадейно избухне в най-неочакваната - „неадекватна" реакция. А коя ли е правилната и според кого?

Дали поради лоша организация, прекален егоизъм, предразсъдъци, черногледство или липса на позитивно мислене, ден след ден ни връхлитат ситуации заради които ни се иска да избягаме в друг дом, работа, град,  държава, а защо не и планета. Нагоре - по пътя на собствените си мечти и амбиции, ние често се подхлъзваме и точно като малки деца падаме „по очи" в калта на неправилните си очаквания. Форматираме илюзорно безпроблемно ежедневие. Рисуваме красиви картини, а често накрая се озоваваме в средата на трагикомичен екшън, само дето не му се вижда края, нито се намира кой да спре филма. И какво? Оставяме той да ни гледа и заспиваме - с надеждата да сънуваме нещо  приказно, та утре с нови сили и трезв ум да намерим по-добър баланс между желания и реалности, и най-вече между другите и нас.