30.12.2011г.
Признавам си - трудно ми бе да озаглавя този брой колконка. Става въпрос за следното: На 26 декември, в дневника на приятел(V.Е.), видях споделени следните редове от фейсбук страницата Ангел & Моисей aka Beautiful Mess. Почти бях готова да натисна услужливо-мързеливото бутонче "сподели", но точно тогава ме налетяха едни отдавна заченати мисли. Няма да продължавам с овертюрата, а веднага ви ги показвам - първо снимките с "виновните" редове, а после и моите:
Право е момчето, a и майка му! Разгледах тук-там и с тъга установих, че между 20 и 31 декември пак сме накичили блоговете и фейсбук/туитър стените си с елхички, играчки, Дядо Коледчовци и Слава Богу някоя друга картинка от Библията/Рождество/ Пак сме написали едни такива крилати думички, които чакат да дойде 01 януари от идната година и да отлетят, заедно с приповдигнатото/почти зомбирано/ настроение. Пазарлъкът изобщо не ми се споменава, дори, а и за него вече споделих пост-видео(пак в социалната мрежа). Та - така!, - настъпи ли Новата година цялата Коледно-Благотворителна истерия се замества от една друга, предизвикана от нейната липса! Да - ако не беше тъжно, то със сигурност щеше да е смешно! Но така или иначе и аз, като Ангел, се чудя защо постове за Исус, за благотворителност, за добрина и святост липсват през останалата част от годината или ако ги има, то те са така "закодирани", че чак започваш да се съмняваш дали не става въпрос за новата школа по позитивизъм, или за друго/окултно, например/ вярване. Каква е истината? Христянска нация ли сме всъщност или това е поредният евтин етикет на, иначе, скъпоструващо словосъчетание? А може би ни е страх от факта, че не ни "стиска" да живеем красив/описан в Светото писание - Библията/ живот. Или сме уплашени от печата на общественото мнение дотолкова, че не смеем дори да си позволим да обичаме или поне да приемем обичта и вниманието на някой, който я има и иска да ни я даде? Страх ни е да се отпуснем. Страх ни е да не ни наранят, защото са го правили вече и то жестоко. Забравяме, или никога не сме знаели, че именно онзи, за когото плахо пишем на тези празници, е бил без капка грях, но пак разпънат и заплют, се моли: "Отче, прости им, защото те не знаят какво правят!" Страх ни е да си кажем какво искаме, за да не ни помислят за луди, да не би някой умишлено или неволно да не ни попречи. А може би ни е страх от самите себе си, защото не се познаваме достатъчно и несъзнателно пренасяме тези опасения и предразсъдъци върху другите, дори те да са честни с нас. Не зная какво е, приятели, но ме е хванало за гърлото и ми се иска да викам. Питам се, защо го живеем този живот и още по-лошо - живот ли е наистина? И колкото повече пиша, толкова повече ме преследва мисълта, че сме големи Безбожници.
Това е! Сега е моментът, в който трябва да ме заклеймите. Това е моментът, в който да ми се обадите и със студен тон да ме попитате: "Какво правиш, как не те е срам да пишеш подобни неща?", или поне безмълвно да ме блокирате от всички листи с "нормални" приятели. Сега е моментът, в който да си пуснете някой комичен филм или да прочетете добре похвален от литературните критици роман. Сега е моментът да отидете на арт мероприятие, с което да почешете потребностите си от социално-културен живот и най-вече да бъдете забелязани. Е, няма да е за първи път в човешката история.
Ами ако греша и не сте толкова услужливи за обичайните мисли на дискриминация? Дали пък и вие не си задавате същите въпроси? - може би тихо, може би наум, за да не ви чуе някой и да не се окажете последното кюше на "матрицата". И ако е така и през главата ви галопират десетки или стотици, подобни въпроси, моля ви, не ги заглушавайте с поредната доза страх или суета, а опитайте да си отговорите честно. Защото имаме едно тайнство, наречено Живот, който всяка сутрин се надява да го вдишаме. Отредил ни е главна роля и всеки ден ни чака да стъпим здраво в нея. И да - именно онзи Исус Христос, чието Рождение прзануваме/на думи и картинки/ ни го е дал, чрез покорството си да се роди в човешки образ, да преглътне всичките хули, да победи всичките грехове, да излекува всичките рани. Защо го е направил, защо е жертвал Божествената си природа и удобства, ако ние с вас не поемем смелостта да си отговорим на тези въпроси? Ако ние с Вас не решим да вдишваме Живот, а не смъртта на цялата суета и после да го издишаме - нов, светъл, пречистващ, лекуващ. Защото, може би, някой, който дори сме забравили или не искаме да забележим, ни чака и може би, тъкмо ние, сме единствената му надежда да не бъде погубен завинаги? И най-малкото защото си го дължим - на нас! Защото приемайки да се родим на този свят, ние сме приели и Неговата Божествена природа да бъдем, обич, лек и решение, а не пречка за себе си и за другите. Всеки ден! - не само на "Коледа".
Честито Рождество Христово, приятели!
Няма коментари :
Публикуване на коментар