/вдъхновение по снимка/
Една жена лежи -
на плажа.
Сърцето и тъжи.
Бризът - влажен
и сиротен.
И няма шум и блясък,
рапаните са там,
изваяна от пясък
тя гасне в огън - сам,
самичка.
Една жена лежи -
на плажа.
Небето и тежи.
Дъх - куражен
и гръмотен.
Внезапен летен крясък,
подскача и едвам
от вчерашния тласък,
тя, обич взима грам,
едничък.
Една жена лежи -
на плажа.
Морето не тъжи.
Днес, паважът
е самотен!
/29 май 2011г./
––––––––––––––––––––
източник снимка: кафене.бг
Няма коментари :
Публикуване на коментар