Думите

/двойнокуплетно стихотворение/














Те - думите,
литнали в пустоша птици,
окови трошат
във мойта душа.
Те - думите,
палят страстта като жрици,
как силно туптят,
когато греша.

Те - думите,
идват и бликат - лудеят,
когато трепти
безмерна любов.
Те - думите,
царствено искат, владеят,
когато кънти
лъжата от ров.

Те - думите,
дъждоцветни, разлистени,
задух пропъждат
настане ли зной.
Те - думите,
разпиляват със истини
злобата чужда,
излязла на бой.

Те - думите,
грейнали, чисти, тъй умно
прегради горят
и вяра крещи.
Те - думите,
скрили се в мене, тъй шумно,
проправят си път
към смели мечти.

Те - думите,
били са и пак ще бъдат
начало и край
на жив кръговрат.
Те - думите,
за всички дни ще ни съдят,
ще водят към рай -
дори посред ад.


14.05.2011г.






________________________ 
изображение:blogatstvo.com