Болка

Имах те - 
науж ме обичаше.
Слагах те
до мен и привличаше
сърцето ми - бе
усмихнато, дишаше
леко, но бе!

Сега не се противя
на мъката,
приятелски я тая
в разлъката –
няма как да я прекроя.
Разкъсани парчета
в мен те пазят
от лапите на гнева –
не мразя!

Да счупя ли огледалото
на спомените?
Да сложа ли на стъпалото
отровените
си мечти?

Ще събера тъжните дни
и нощите в сълзи при
онези с теб в албум.
Ще ми припомнят наум
лъжата на щастието,
готова кат причастието
на болката
да разделя нелепо.

Не искам да спя!
Отново боли –
себе си коря
и кърви,
не спира да къса
парче по парче –
значи те има,
като зверче
посред зима
намерило плячка - 
Значи си тук...?!
Нека ме мачка
тогава обидата, 
нали е Твоя.
Нежна е коридата
на думите ти – моя
е насладата, 
едва ми остана
под конвоя, 
от мисли одрана,
почти на колене,
но Не!

Понеже обичам,
ти също си в мен.
И пак те усещам,  
нали ме боли!


/2002г/




____________________
изображение: radalia.blog.bg