Прилика

Навънка птиче чурулика
и слънчицето грее пак,
намирам някаква прилѝка
със онзи, приказния мрак,
във който нарисува нежно
една, най-милата, картина
и обич, някак неизбежна,
през сетивата ми премина.
Остана вечно да ме буди
и пита ме, когато плача -
дали коварните заблуди
ще позволя, дали на „здрача”
ще се оставя...? Не!, - ще има
пак безброй искри щастливи
и няма вече да е „зима”,
усмивки – топли, причудливи -
ще газят скучната омраза,
ще носят нови чудеса
и най-красивата "зараза"
ще понесат до небеса...

Навънка птиче чурулика
и грее моето лице,
намирам някаква прилѝка
със твоето добро сърце...


/ 21.06.2009г. /



____________________
снимка: http://st.free-lance.ru