Мисли

 Ей! Стига...!
Защо се блъскате
и как крещите,
като разюздани 
на женския пазар...?

От малките пчелички,
сега, по-зле жужите
и жилите, а уж били сте,
вий, за цяр.

Почивен ден,
а вий свистите,
като глупака – вятъра,
в хамбар.

На хората,
по-умни, във главите,
пак чупите последния
дувар.

И рамките 
безогледно трошите...
Съня крадете, тихо,
като жар.

Безкръвни
демони! – ехтите
и тръшвате поредния 
товар.

Надсмивате се,
ловко със лъжите,
играете си с мене 
на комар.

Във ред не щете
да се озаптите.
Сега ще ви объркам,
като зар.

...
А мисли сте - 
изкустно, вий, творите
със ангелски, 
безмълвен чар.

Ей! Стига...! 
Сега ще ви напиша!
Дано се помирите
в ума ми! - нали
безценен сте ми... дар.



(15.05.2010 г.)