Потръпват сенките бездомни
от дяволския смях.
Преливат вещерските стомни
от болка - черен грях.
Разтурени от злоба, многолики
се губят в хиляди лъжи
измамници, гадатели „велики” -
светът под тях лежи.
Владетели честта потъпкват
за златни няколко торби
и погледи пред тях помръкват -
оплакват своите съдби.
Вони от бяс и тъне в похот -
избраната земя кънти
от гневния Всевишен грохот -
сърцето и едва тупти...
Намери Бог от всички, двама -
смирени, тихи и добри,
преведе ги дори през драма -
в утробата ѝ син дари.
Поведе ги навън самотни,
във ясли меки настани ги,
ала не бяха те сиротни,
със вяра чиста осени ги.
Избягали от царя лош,
далече, Йосиф и Мария,
а нямаха и пукнат грош,
и всичко бе като магия.
В онази нощ - чудата, тиха,
светът не бе като преди,
пророци му се поклониха -
Месия, тайно, Бог роди.
. . .
С пожелание за повече от чудесата на добрината и обичта в живота ни!
Няма коментари :
Публикуване на коментар