Редовете, които ще прочетете са написани преди месеци. Написах ги по повод реален случай и пост във фейсбук, а също така и с ясното съзнание, че истории, пораждащи подобни мисли се срещат всеки ден. Тогава ги скрих, тъй като бях под силен афект и не исках това да рефлектира върху нечии емоции. Сега - видях, че не бива да се мълчи, а е нужно да говорим за всичко/макар и без имена/, което ни е впечатлило, с надеждата, че ще намалим, та дори и само с едно, подобни нещастия.
/за оригинален размер на изображението, кликнете върху него/
Ако и вие мислите така и споделяте тази надежда, ако желаете, публикувайте на вашите стени или в лични блогове/като отбележите източника/. С пожелание за по-малко такива текстове и повече усмивки на обич!
Агапея Полис
––––––––––
Няма коментари :
Публикуване на коментар