Тъй нежна песен на вълните събра ме в теб - омайна къща морска, и в теб намирам пак следите от тишината на душата хорска. Разпръсваш пориви, дочувам на миналото славните ехтежи, когато за маяк бленувам, покъсана от дяволски братвежи. Окаляните, низки, страсти, се спират в теб, отблъснати от мрака, разтурваш ги на малки части, рисуваш прошката, която чакат. Бълнуват трепетите нови на две сълзи отронени на плажа, на който споменът ни рови и къпе се във бриз - любовен, влажен. Донасяш шепот на скалите, закрилящи кристала на водата. Чаровно галиш ми ушите със палавия смях на мой приятел. А как затваряш ми очите, потапяш ме в световните вълшебства, във теб пригласят бурно дните, приспиваш ме със Божии хвалебства.
Агапея Полис
Няма коментари :
Публикуване на коментар