Препича в душата ни
пролетен лъх -
мори суетата ни,
дъх заиграва.
Провиква се гневният
облак насред
небето и дневния
ред разпилява.
И сипе се снежният
порив навред.
Навява, прилежните
скуки отвява.
Вилнее небрежният
зимен дует,
разделя последния
лед и... огрява.
/16.06.2009г./
___________________
снимка: mi6el.blogspot.com
Няма коментари :
Публикуване на коментар