Сега, накъде?

Наговорихме се.
Написахме.
Критикувахме се,
икономисахме
хубавото - 
злото преоткрихме.
Сега накъде?
Нагоре е
стръмно и хлъзгаво.
Надолу са ужасите,
които
сами сътворихме.
В душите е глупаво,
очите ни спят.
Чудно е отвъд
суетите,
но дали ще ни порастат
криле?
Ушите пламтят,
а ехтят
страхове
в предверието
на мрака.
Изпонапихме се!
И трака
влака
на илюзиите.
Разкрепостихме се!
И плаче
красивото -
влачи ни
червивото. 

...
Изкривихме се,
омерзихме се -
унищожихме се!

 

25.01.2009г. 
/Това стихотворение бе номинирано в Националния конкурс "Елате ни вижте" - категория Гражданска поезия - юни 2011г./









  
_____________________
изображение: st-aug.edu