Отварям смешните прозорци със разкривените лица, тъга излива се на порции, на пътя срещат се сърца. Едното свило се в черупката на своя стар свещен рефрен, наднича другото от дупката с изцъклен поглед, замъглен. Опитват се да кажат нещо, но във копнежа се прекъсват; звучат и двете много вещо и куп илюзии разкъсват. И после две сълзи потеглят към нови, чудни светове, остават истини - притеглят човеци счупени на две.
© Агапея Полис
снимка: Роуз-Лин Фишър
Няма коментари :
Публикуване на коментар