Есенно

Цигулки потрепват на моя балкон, 
листата - различни и свирят
със шарени тонове птичия стон
на южните склонове дирят.

А него го няма, едничка мечта
изплува със облаци сиви
и слънцето тича, на Господ речта
да хване с дъгата красива.

Че после ще трябва набързо да спре
в картина със щрихи на вечност,
да грейне в сърцето на някой зевзек 
и бавно да стане човечност.

Листата потрепват на моя балкон
цигулки китарено свирят,
със шарени тонове, птичия стон
във живия дъжд се излива. 

© Агапея Полис
по картина на Alex Howitt