Горскo

/сенрю/

* * *
Вкусна шишарка,  
катеричка я носи.
Желъдче падна.

* * *
Шуми листенце
в гората притихнала.
Птиченце кацна.

* * *
Тъмна пещера.
Мечето приютило
зайче слънчево.







––––––––––––––––––––
снимка от: alehooo.com

Велик Ден

Две яйца се сбили

в алени бои,

баби - благи, мили

в козунаци три

орехчета скрили.

С мънички стафидки,

с много мармалад

детските очички

ще зарадват пак

майчици добрички.

Че Христос възкръсна

със любов една,

злото Той разпръсна

и спаси света.

. . .

Истина възкръсна!

 

–––––––––––––––––––––––––

снимка от: apteki-optima.com 

ЦвЕтНиЦа

Днес цветенцата празнуват -
бели, сини и червени,
благо в детството палуват,
в нашите очи засмени.

Днес тревичките празнуват -
галят ни - да бъдем здрави,  
из полята нежни плуват,  
чайче, баба, с тях ни прави.    

Днес дръвчетата празнуват -
тъй величествено пеят,
птичките из тях лудуват,
ветрове ги, силно, веят.

Светла цветница празнуват -
млади, стари, всички кичат
домове. И как бленуват
пак, тъй цветно, да обичат.

/17 април 2011г./

––––––––––––––––––––
снимка: funonthenet.in

Среща

Днес отидохме, с тебе, на среща -
уж, поезия срещнахме там.
Но защо ли остава отсреща
тротоарът тъй влюбено сам?

Там се срещнахме с трескави думи,
осенили внезапно леда.
Там заровихме в падащи шуми
най-последната, грозна, следа.

Там направиме снежно човече -
вместо морков, му сложихме чеп.

И тогава, как взе че, напече
и се свлече той, сам и свиреп.

Там поставихме точки - маслини,
как сурово присмиват се те,
омазнили света исполинен,
дето паяка, цял век, плете.

Там преборихме скуката двама,
ала егото пак долетя,
аз - леден дъжд, а ти - епиграма,
носеща гръм и тъжни цветя.

Там занесохме, даже, метлата
и цилиндър - висок и широк,
в него сметохме, бързо, лъжата -
за поука от смешен урок.

Днес отидохме, с тебе, на среща -
уж, поезия срещнахме там!
Но защо ли остана отсреща,
тази наша надежда? - не знам.

/06.04.2011г./ 

––––––––––––––––––
снимка: BY-YOUR- 

Когато

Когато замръзне навън свободата,
когато завеят ехидните дни,
когато от страх се покрият лицата
и черният сняг съвестта наводни.

Когато разпятия блудни извикат,
когато светии във грях суетят,
когато зачатия, урудни, бликат
и ъглите, всичките, смърт ни шептят.

Когато на злото отпуснеме края,
когато на свои и чужди делим,
когато земята лелее за рая
и само копнежът лети обозрим.

Когато във спомени пъшкаме, тлеем,
когато вълшебствата трудни са нам,
когато гневът от душата излеем,
и с болка нахраним очите, аз знам -
 
Тогава, едва, дъхът ще пресъхне,
тогава, едва, ще дочака мирът,
тогава, едва, светът ще настръхне
и трескаво всички ще търсиме път.

Тогава ще питаме "Има ли пролет?",
тогава ще викаме "Има ли цвят?",
тогава ще търсиме Божия полет
и тежки молитви отвред ще цъвтят.

Тогава в духът ни, от факли запален,
Тогава ще грейне покаяна кръв,
тогава от прошка ще бъдем погалени
и с вяра ще гоним живота, със стръв.

* * *
Когато туй, всичкото, стане и нищо
от истина жива не ще ни възпре -
тогава, едва, озарени ще вдишваме
и смъртният съд, чак тогава ще спре.



/03.04.2011г./ 









__________________________
снимка: bulpete.files.wordpress.com 

К н И ж к И

Чудно рисуват
шарени книжки,
светло лудуват
в детски очички.

Пеят, подскачат,
там, две врабчета
викат, закачат
щури зверчета.

Изворче живо
весело блика,
славей красиво
пак чурулика.

Таз чучулига
все му приглася,
пърха и мига -
двора оглася.

Котето тича
разнася конец
слънце препича,
ухае синчец.

Дъхаво лозе -
с гроздове тежки,
бодлива роза
с червени дрешки.

Мечето лапа
тайно медеца,
в храстите свири
нежно щуреца.

Звездички мили
греят в небето,
Сънчо завил е
даже морето.

Светло лудуват
шарени книжки,
чудно рисуват
в детски очички.

____________________________

картинка: media-marketing2010