Среща

Днес отидохме, с тебе, на среща -
уж, поезия срещнахме там.
Но защо ли остава отсреща
тротоарът тъй влюбено сам?

Там се срещнахме с трескави думи,
осенили внезапно леда.
Там заровихме в падащи шуми
най-последната, грозна, следа.

Там направиме снежно човече -
вместо морков, му сложихме чеп.

И тогава, как взе че, напече
и се свлече той, сам и свиреп.

Там поставихме точки - маслини,
как сурово присмиват се те,
омазнили света исполинен,
дето паяка, цял век, плете.

Там преборихме скуката двама,
ала егото пак долетя,
аз - леден дъжд, а ти - епиграма,
носеща гръм и тъжни цветя.

Там занесохме, даже, метлата
и цилиндър - висок и широк,
в него сметохме, бързо, лъжата -
за поука от смешен урок.

Днес отидохме, с тебе, на среща -
уж, поезия срещнахме там!
Но защо ли остана отсреща,
тази наша надежда? - не знам.

/06.04.2011г./ 

––––––––––––––––––
снимка: BY-YOUR-