Колко искам Почерняха отново дуварите и гъмжило от плач, суета, колко искам да няма в тефтерите тези дати с голяма тъга;
Колко искам да има в небето ни само песен на птици, лъчи; само радост, надежда в очите ни; само вяра, но болка ечи... Пак държавата сложи бесилото на поредните хорица - взор през сълзи и горчилка, возилото тръгна пак към гроба - позор! Таз държава, убиец наричаме ти и аз, и милиони съдби тя оплита, поне да обичаме този дето насреща седи. Ⓒ Агапея Полис, 2 октомври 2014г, за #ГорниЛом