Това е моята надежда
не ще да тръгне и напук
назад не иска да поглежда
изскача изведнъж - без звук.
Стои между света и Рая
тя крачи смело и отпред
остава горда във безкрая
и гледа устремно навред.
И после шепне ми, че има
навсякъде от нея още
че в проза, хайку или рима
се чувала далече нощем
Във сънища мечти и фрази
била сюжет за разказ дълъг
в любови, също и омрази
долита нежно - като гълъб
Притичва даже там, където
от нея нямало и нужда,
за да погали, тя, детето
разплакано от майка чужда.
Изниква и дори, когато
изгубено е всичко вече,
разсмива се и най-зъбато
прогонва, тя, страхът навлечен.
Намята мантията лека
разхвърлила косата дива,
обува токчета и ето
със всеки дъх се лесно слива.
Стои между човек и Бога
тя крачи смело и отпред
остава горда, без тревога
и гледа устремно навред.
Това е моята надежда
играе тук във мен напук
назад не иска да поглеждам
и вяра в мен роди без звук.
© Агапея Полис
/1 май 2016 г./