Есента - корона на лятото. Корона от златните и другоцветни листа, от ветровете. Преплитат се със спомените от слънчевите морски или планински дни. Понякога ѝ се сърдя, защото ми го отнема. Радвам ѝ се, защото със своята красота е повила първите дни на приятели. Сигурно съм ѝ длъжница!?
Мислите, за нея или не, си ги пазя. Оставям ги в стихове, когато искат да ме напуснат, избутвани от нови и нови. Мисли - разбрани и неразбрани. Облечени в смеха на любимите ми хора. Изкривени - пак от тях - от различността на техните възприятия, за да родят сълзи в сухотата на скуката и мъдрост от страданието. Мисли на желание, унищожаващи преградите между нас. Мисли на доверие, съсипващи крясъците на пъклените брътвежи за другите - тези, които обичам или ме обичат. Нужни са ми, като жезъл, който заковава злобата и нищетата. С тях, с добрите, изгарям лошите и нищото, което се опитва да ме погълне всеки ден - всичко, което е враг на любовта. С тях проправям път към мечтите си.
Есента и мислите - два сезона. Единият идва и си отива, другият - остава да бушува завинаги в душата ми. А сега ще се съберат в едно. И дано оцелея!
20 август 2011г.
________________________
изображение: eli58.blogspot.com