Регрес

Светът се намръщи -
без приказна слава
останал е днес.
Тъма го обгръща
и ядрена лава -
почернен прогрес.

Природа красива
и атомни "бомби"
в земя едничка.
"Твори" днес ревниво
дворци в катакомби
смъртта - самичка.

Властта безпощадна
със алчност пропива,
с жестокост дели.
И милост парадна
безшумно забива
отровни стрели.

И плач, и надежди,
и кървава яма
раздират живот.
И, черни одежди,
душите ги няма -
мамонски хомот.

Светът ни се мръщи
без никаква слава
останал е днес.
Безумно поглъща
безверие, плява - 
сърдечен регрес.



/29.03.2011г./






__________________________
изображение: nasaimages.org

Раздяла

Препича в душата ни
пролетен лъх -
мори суетата ни,
дъх заиграва.

Провиква се гневният
облак насред
небето и дневния
ред разпилява.

И сипе се снежният
порив навред.
Навява, прилежните
скуки отвява.

Вилнее небрежният
зимен дует,
разделя последния
лед и... огрява.



 /16.06.2009г./ 






 ___________________
 снимка: mi6el.blogspot.com

Пеперуда

Блокче малко -
четири етажа,
с две липи отпред.
Гледат жалко
прозорците даже -
къщите отвред.

Няколко алени,
бодливи рози
ухаят наперено.
Божури галени
преливат този
аромат умерено.

Красиви тревички
с осанка тънка
в зелено творят.
И мънички птички
гатанки вънка
весело пищят.

Гугутки влюбени
чакат на перваза
своите трошички.
Баба отрудена
хлебче им наряза -
дава от ръчички.

Пеперуда бяла
първа захвърка
в цветната градина.
Надежда замряла
нежно запърха,
че живот ще има.



/07.06.2009г./







_____________________
снимка: varbak.com 

Сега, накъде?

Наговорихме се.
Написахме.
Критикувахме се,
икономисахме
хубавото - 
злото преоткрихме.
Сега накъде?
Нагоре е
стръмно и хлъзгаво.
Надолу са ужасите,
които
сами сътворихме.
В душите е глупаво,
очите ни спят.
Чудно е отвъд
суетите,
но дали ще ни порастат
криле?
Ушите пламтят,
а ехтят
страхове
в предверието
на мрака.
Изпонапихме се!
И трака
влака
на илюзиите.
Разкрепостихме се!
И плаче
красивото -
влачи ни
червивото. 

...
Изкривихме се,
омерзихме се -
унищожихме се!

 

25.01.2009г. 
/Това стихотворение бе номинирано в Националния конкурс "Елате ни вижте" - категория Гражданска поезия - юни 2011г./









  
_____________________
изображение: st-aug.edu 

Присъда

Темида нека да отсъди,
за всяка тежка дума, нежно.
В сърцето нека да събуди,
от всяко старо зло, метежно -
тиха обич.

Обидите да вземе леко,
жестокост с милост да дари,
съмненията зли далеко
да отпрати, ако... дори
замълчим.

На раните със лек да върне,
сълзи с усмивка да плати,
когато удрят - да прегърне,
„любовна чума” да пламти
навред.

Да рухнат черните кроежи,
на болка - смърт да отредим,
да паднат лошите брътвежи,
а ний със теб да полетим
щастливо.

И нека слънцето да блесне
и пак, мъждукащи, звездите
подемат нова, жива песен,
да сбъднат даже и мечтите -
смели. 



 /23.06.2009г./ 

  





_______________________
изображение: media.picfor.me 

3-ти март!

Българският лев
рикае - в душите ни.
Огън изяжда.

Солунци свети
"писмото" ни дариха.
Глупост слепи ни.

...
Сняг вали - ситен. 
Срамотите посипва.
Празнично пита: 

Кръвта покапа,
напои замята ни - 
свободни ли сме?

Ботев и Левски
знамето Българско са!
Има ли братя? 

...
Геройска песен,
дух - роден, възрожденски.
Благодарни сме! 

––––––––––––––––––––
изображение: sfsmvr.org