Светът е нашият дом. В него сме се родили и за добро или лошо всеки ден той e различен. Защо ли?, - защото ние се променяме. Ставаме по-добри и той с нас става по-приятен, ставаме по-лоши и след това светът ни е крив - искаме да го направим друг. Но не е ли това нашият начин да нагодим обстоятелствата спрямо себе си? И как да го променим? Искаме да стане по-добър за нас, но няма ли да пострадат други от това? А на земното кълбо има много хора. Те са различни по националност, език, етнос, раса и професия. Можем ли да променим всички тях? Някои винаги ще се стремят към красивото, а други – към злото и така ще правят проблем, след проблем, не защото са лоши, а защото не знаят за доброто. Излиза, че най-важно е аз да знам за доброто. Тогава ще чета за него и ще гледам филми, в които то побеждава. Но какво ще постигна? – нали толкова филми и книги има и все за доброто. А то, сякаш, става все по-малко и по-малко. Страх ме е, че някой ден ще се събудя и няма да го има. Какво да направя?
Нека да помисля: Ако следваме пътя на логиката, малко добро не може да промени цял свят, а от друга страна народната мъдрост казва, че „Капка по капка – вир става!”. Но как капките добро да станат много? – в това е въпросът. Опитът ми показа, че аз не мога да накарам никой да направи нещо насила, а когато отвръщам на лошото с лошо, то става по-голямо.
Следователно трябва да стане по друг начин и някак естествено. А какво по-естествено от истинската усмивка, от която извира обич? Казват, че любовта е по-силна от злото, а усмивката – заразна. И като че ли е вярно. Но тогава защо повече хора са намръщени и сериозни? Реших да направя опит: Един ден излязох и напук на всичко се усмихвах на всички. Изненадващо за мен, повечето от тях ми отвърнаха със същото, без да ме познават, а аз не се притеснявах, че ще ме помислят за луда. А дори и така да е – нали предизвиках много усмивки. Освен това, през целия ден ми се случваха хубави неща. Е, значи може! Остава само да не се отказвам никога или ако забравя да се усмихвам, да е за малко.
В друга книга пише, че можеш да имаш само това, което можеш да видиш. Но как да бъдем усмихнати, като не можем да видим усмивка. А светът е такъв, какъвто е в нас. И нали е заразно...
Тогава - ще се усмихвам!
/01.12.2009г./
––––––––––––––––––––––––––
изображение:
3.bp.blogspot.com
