Погача

Каламбурена погача 
скача
и огрява там във здрача.
Кой ли ще я изяде?

Кой със мене се закача? - 
грача
и усмивка нежна влача,
като мъничко дете.

Мъчна ми е таз задача.
Крача - 
търся камъче с илача
в каламбурено сърце.


/28.03.2009г./




––––––––––––––––––––––––––––
Снимка: makedonski.10.forumer.com 

Прилика

Навънка птиче чурулика
и слънчицето грее пак,
намирам някаква прилѝка
със онзи, приказния мрак,
във който нарисува нежно
една, най-милата, картина
и обич, някак неизбежна,
през сетивата ми премина.
Остана вечно да ме буди
и пита ме, когато плача -
дали коварните заблуди
ще позволя, дали на „здрача”
ще се оставя...? Не!, - ще има
пак безброй искри щастливи
и няма вече да е „зима”,
усмивки – топли, причудливи -
ще газят скучната омраза,
ще носят нови чудеса
и най-красивата "зараза"
ще понесат до небеса...

Навънка птиче чурулика
и грее моето лице,
намирам някаква прилѝка
със твоето добро сърце...


/ 21.06.2009г. /



____________________
снимка: http://st.free-lance.ru

Мисли

 Ей! Стига...!
Защо се блъскате
и как крещите,
като разюздани 
на женския пазар...?

От малките пчелички,
сега, по-зле жужите
и жилите, а уж били сте,
вий, за цяр.

Почивен ден,
а вий свистите,
като глупака – вятъра,
в хамбар.

На хората,
по-умни, във главите,
пак чупите последния
дувар.

И рамките 
безогледно трошите...
Съня крадете, тихо,
като жар.

Безкръвни
демони! – ехтите
и тръшвате поредния 
товар.

Надсмивате се,
ловко със лъжите,
играете си с мене 
на комар.

Във ред не щете
да се озаптите.
Сега ще ви объркам,
като зар.

...
А мисли сте - 
изкустно, вий, творите
със ангелски, 
безмълвен чар.

Ей! Стига...! 
Сега ще ви напиша!
Дано се помирите
в ума ми! - нали
безценен сте ми... дар.



(15.05.2010 г.)

Флирт

 

Нямам време за войни –
животът отвън чака ме
да загърбя ужасното „преди”,
разказва колко плакал е
за пропиляното щастие
от предразсъдъци.

Нямам време за омраза
Любовта е по-красива -
лъкатуши по перваза
на душата ми и се превива
от заразното причастие
на зли отвъдъци.

Моли ме да стана нова,
да пречистя дните,
да излея стомната с отрова,
да си отворя очите
за цветовете на
сегашното.

Кани ме да опитам
от радостта
без да залитам
в сластта
на тежките
илюзии.

Иска ме -
да бъда Нейна.
Шепне ми -
прелюбодейно,
с нежен аромат –
на Истина.

. . .

Има ме!

 

Облог

______________________________
 изображение: Ивана Владимирова

Душата ти

Отново душата ти чиста
безмълвно, днес, мисли реди
и болка, след болка прелиства
от глухо, жестоко преди.

Измами проклинат очите,
предателства, хули, заплахи,
сърцето пропъжда злините
със обич в молитвите плахи.

Отново душата ти чиста
в надеждите, днес, отмаля,
сънувах мечтата лъчиста
и нежният сняг заваля.

Рождество

Потръпват сенките бездомни
от дяволския смях.
Преливат вещерските стомни
от болка - черен грях.
Разтурени от злоба, многолики
се губят в хиляди лъжи
измамници, гадатели „велики” -
светът под тях лежи.
Владетели честта потъпкват
за златни няколко торби
и погледи пред тях помръкват -
оплакват своите съдби.
Вони от бяс и тъне в похот -
избраната земя кънти
от гневния Всевишен грохот -
сърцето и едва тупти...
Намери Бог от всички, двама -
смирени, тихи и добри,
преведе ги дори през драма -
в утробата ѝ син дари.
Поведе ги навън самотни,
във ясли меки настани ги,
ала не бяха те сиротни,
със вяра чиста осени ги.
Избягали от царя лош,
далече, Йосиф и Мария,
а нямаха и пукнат грош,
и всичко бе като магия.
В онази нощ - чудата, тиха,
светът не бе като преди,
пророци му се поклониха -
Месия, тайно, Бог роди.
. . . 

С пожелание за повече от чудесата на добрината и обичта в живота ни!

Рождествено

Зима

 

  


Нежен, сипе, Снежко -
как затрупа Ежко,
с белите си дрешки
ни разказва смешки.

Малка черна сврака
с човката затрака,
котето ни лудо
се видя във чудо.

Палави врабчета
вънка бързо шетат,
даже кума лиса
днес студът улиса

Мечето запява,
после се прозява -
всеки път пропуска
топлата закуска.

Всички си играят -
снежни топки ваят.
Чичо Лед смразява
пакостлива врява.

Колко е красива -
пухкава и дива,
колко радост има
новата ни зима.

Бъдни вечер

Пак на бъдни вечер
Снежко-Белодрешко
къса люти смешки.
Вятър нежно шета 
в детските ушета.
Кацнали на клона,
няколко врабчета,
право през балкона,
с мънички очета,
гледат и очакват
нещо да си хапнат.
Орехи, стафиди
мама днес предвиди 
в чушки със ориз - 
истински каприз.
Колко много... Ле-лее...
кисела чорба
и сърми от зеле, 
пълна с боб торба.
Грозде, още тиква
от тавата се провиква - 
печена и плаха - 
иска само захар.
Ябълки и сливи -
сладки и игриви,
много изсушени,
на ошав сварени.
Мъничка паричка - 
златна и добричка - 
в питката се скрила.
– Кой ще я открие...?
– Аз! 




___________________ 
снимка: margaritta.dir.bg 

Зимно /Хайку/

Професия

Мъгла

Тежи мъглата, 

януарски вилнее.

Дъх - градски, стенещ.

–––––––––––––––––––––

снимка: trailers.apple.com